Визирането - За или Против 3

Визирането за някои е като златно правило без което повечето начинаещи по рисуване няма да могат да се справят докато рисуват. Аз не съм голям фен на визирането с молив. За мен е важно да се науча да наблюдавам формите на предметите с очи. Ще раздробя една сложна фигура на няколко прости елемента, за да видя по-подробно нейния състав.

Визирането като дума звучи много неразбираемо за начинаещия по рисуване. Защо не го наречем мерене с молив по височина и широчина. Дали това визиране не усложнява процеса про рисуване?

Предпочитам да се упражнявам да рисувам формата вместо да я меря с молив постоянно. На английски визирам като дума няма, но има pencil measure, sighting angles, всичко е до нагласата и разбирането на човека, който иска да се занимава с рисуване.

Повечето привърженици на академичното рисуване са страстни по темата „визиране“ или измерване на пропорциите (размерите от ляво и от дясно на предмет като ваза). За мен визирането е като нощен кошмар или стрес. Но има и хубави страни, само трябва да имам правилна нагласа спрямо това визиране.

Най-важното е да се убедите, че можете да мерите отношенията отляво и отдясно като поставите една линия по средата на листа.

убеждавам - тълковен речник

да накараш някой да се съгласи, да го увериш, че това е така, а не другояче, да няма двусмислица или съмнение.

да убедиш някого межи да означава да го задължиш да повярва, че това е единственото и абсолютно вярно - тук говоря за „визирането" или измерването на лявата и дясната страна на предмета. С това той или тя се задължава да приеме че визирането е най-правилния метод за измерване на отношенията на предмета както от ляво, така и отдясно. Той или тя губят свободата да рисуват несъразмерно формите. Свободата да рисуваш асиметрични форми (с различен размер, размер несъвместим както отляво, така и отдясно) с счита за основна груба грешка, която никога не трябва да се допуска.

да убедиш някого, че грешките могат да се откриват още в самото начало докато се научи да рисува, а не след като стане твърде късно. човек може да бъде убеден, че рисува правилно, така както си представя предмета, е не така, както може да го види в самата реалност.

академичен - тълковен речник

научен, строго научен, нещо свързано с установени традиции в академиите по рисуване. такъв пример е Официалният Салон по Рисуване и Живопис в Париж, осноиван през 1863-64 г.; класически - класическо рисуване = академично рисуване.

Спор между Реноар и неговия учител по рисуване и живопис Глер:

„Реноар всецяло се отдава на щастието да борави със своите четки, щастие, примесено с неспокойния стремеж да работи колкото може по-добре. Никой в ателието не е по-усърден и по-внимателен от него. Той добре знае цената на това чиракуване, защото я е платил. В старанието си да пести не се стеснява да събира недоизстисканите туби с бои, които другите ученици захвърлят. Без да взема участие в техните закачки и врява, работи настрана спокойно и мисли само за платното на статива си. Още от първите дни обаче Глер и Реноар се спречкват. Характерите им, съвсем различното им отношение към упражненията по живопис, в които първият вижда свещенодействие, а вторият —удоволствие, се разкриват в две ярки реплики.

Глер, спрял се да прегледа етюда на новия си ученик, вероятно преценява, че той е възпроизвел модела по твърде реалистичен, недостатъчно „идеален“ начин: „Сигурно за да се забавлявате, сте се заели с живопис?“ — му казва той с укорен тон. „Но да, разбира се! — му отговаря Реноар. — Ако не ме забавляваше, уверявам ви, не бих рисувал.“

Наскоро след това пък, в академията, Синьол наругава Реноар. Веднъж, когато младият художник копира антична отливка, Синьол го обвинява, че се е поддал на неприятно вулгаризаторство: „Нима не чувствувате — се провиква той, — че палецът на крака на Германик трябва да изразява повече величие от палеца на някакъв си въглищар?“ и повтаря натъртено и съсредоточено: „Палецът на Германик! Палецътна Германик!…““

„Едно друго събитие със своите последици ще укрепи още повечевръзките между Реноар и неговите другари от ателието на Глер. Презянуари 1864 г. художникът на „Изгубени илюзии“ затваря ателието сипоради липса на пари, но и поради друга, по-сериозна причина. След едно пътешествие из Изтока, направено преди години, той е заболял от възпаление на очите и оттогава не вижда добре. Зрението му през последните години се е влошило. Боят се да не ослепее. Учениците муса много наскърбени, защото, както Базил пише на родителите си, „г-н Глер… е много обичан от всички, които го познават“. Реноар изпитва особено голяма мъка, че трябва да напусне ателието.

Но събитието, което му се струва толкова печално, скоро ще сеокаже благоприятно. Миналата пролет Моне и Базил са прекарали заедно една седмица в гората на Фонтенбло, във Шайй-ан-Биер. „Прелестите“ на това място така очаровали Моне, че той не можал да устои и въпреки упреците на Тулмуш се прибрал със закъснение в ателието. С настъпването на новата пролет четиримата другари се настаняват в Шайй.

На 5 април в Художествената академия обявяват резултатите от последния изпит, на който се е явил Реноар. Отсега нататък той не ще познава друга школа, освен школата на природата и живота. Наполеон III е преустроил журито на Салона така, че три четвърти от членовете му да бъдат избирани от самите художници, но въпреки това то не се е променило много. Останало си е все така академично. Тази година обаче то проявява известна снизходителност и приема картината, която Реноар се е осмелил да представи, Есмералда, танцуваща сред просяците, близка по дух на творбата на Дьолакроа с романтизма на сюжета си, но порядъчно намазана с битум[2] съгласно школските правила. „В нея личи едно усилие, което въпреки всичко трябва да се признае“, се изказал пред журито известният Кабанел, след като заявил, че тази картина му е противна.“

Анри Перюшо - „Животът на Реноар“

Академично изкуство - Уикипедия на български

„Академично рисуване или академизъм е стил в рисуването и скулптурата, създаден под влиянието на европейските художествени академии. По-конкретно, академизмът включва изкуството и творците повлияни от френската Академия за изящни изкуства, които се оформя по време на ноекласическото и романтичното движение и изкуството, което последва тези две течения, опитвайки се да ги синтезира. Този опит се вижда най-ясно в картините на Вилиам Адолф Бугро, Тома Котюр и Ханс Макарт. В този контекст то често е наричано „академизъм“ и „еклектизъм“ и понякога се свързва с историцизма и синкретизма.

Творчеството повлияно от академиите като цяло се нарича и „академично изкуство“. В този контекст новите стилове приети от академиците стават също академично изкуство и така това, което някога е било бунт срещу академичното изкуство става част от него.“