РИСУВАНЕТО - теория и процес 2

 Какво е Рисуването като теория?

Рисуването е набор от действия - движение на ръката, която държи молива и нанася линии, точки и рисува двуизмерни форми като квадрат, правоъгълник, трапец, триъгълник, овал, кръг. Точките са първата стъпка, линиите са втората стъпка в рисуването. Шрихите са къси черти, които могат да се нанасят за оформянето на двуизмерните фигури като квадрат, кръг, правоъгълник, трапец, триъгълник и тези фигури се превръщат в триизмерни форми като куб, сфера, правоъгълен куб, конус, пирамида. Триизмерните форми чрез щрихите формират най-светлата част, средния тон - между светло и тъмно, колонна сянка - най-тъмната част на предметите, рефлекс - отразена светлина - при следното условие, че предметът е поставен върху бяла хартия или тъмнокафява дъска. При сферата щрихите се нанасят като по формата, подобно на равномерни извивки и плавни преходи в зависимост от къде идва източника на светлина и от коя страна пада хвърлената сянка.

В някои англоезични книги обясняват рисуването е правене на маркировки (mark making) - нанасяне на линии върху листа. 

Рисуването е това - да може човек да нарисува своите идеи, мечти и хрумвания. Те са нашите представи и начин на представяне на нашите мисли и настроения.

Рисуването е умение, чрез което детето рисува своите мечти и радва своето семейство. 

Рисуването за някои е истинска наслада, мир и удовлетворение, за човека, който радва както себе си, така и семейство, близки, приятели, колеги.  Развиват се въображението и идеите.

Основните правила по рисуване са следните: 

Визиране или измерването на пропорциите или размерите от ляво и дясно на обектите с молив.

Композиция - подреждане на на елементите на белия лист. При визиране с молив ръката се изпъва. Тя никога не се сгъва, защото човек може да се обърка много бързо. 

Какво е рисуването като процес?

Рисуването като процес е повтаряне или извършване на някакво действие като нанасяне на линии и шрихи върху листа.  Нанасянето на щрихите е продължителен процес.  Редовно упражнение, което често дразни начинаещите по рисуване. Аз също се дразня, иска ми се от раз да се науча да рисувам, но това изисква много търпение. Упражненията по рисуване раждат добрата практика. 

Преди една година, се научих да рисувам, и все още се уча. Спомням си как един или няколко предмети ги рисувах за шест седем часа и ръката ми се изморяваше много бързо.  Някои хора рисуват добре, защото са се упражнявали за около десет двадесет години и вече имат тренирано око за детайлите и бързо забелязват грешките при начинаещите. 

Много добре ще бъде ако самият начинаещ сам се учи да си открива грешките още от самото начало. Ако човек не открива своите грешки навреме, това може да влоши процеса или упражненията по рисуване. Аз преди десетина години се бях сам учил да рисува, не знаех какво е пропорция, не знаех как се държи молива и как се измерват пропорциите или размерите на един предмет като куб, сфера, бирено шише боядисано в бяло, не знаех какво е сянка, полутон, колонна сянка, хвърлена сянка и отразена светлина. По отношение на рисуването много се заблуждавах, не бях много наблюдателен по отношение на предмета като фигура и форма. Много натисках молива и рисунките ми бяха плоски, нямаше светлина, полутон, сянка...

Рисувах сам в продължение на две години и спрях, просто не си вярвах. Опитах се да се занимавам с рисуване, но все гледах своите грешки и отказвах да ги поправя, просто не знаех как. Но през лятото на 2021 година реших да си дам шанс и започнах да посещавам частни уроци по рисуване два пъти седмично. Но аз започнах отново сам и така до лятото на 2021 година рисувах и си мислех, че имам малък напредък... Но с помощта на учител по рисуване видях своите грешки и заблуди по рисуване.  Много се вълнувах и понякога се отчайвах, че нещата не ставаха толкова бързо или отново съм се заблуждавал. С помощта на учителя разбрах, че рисуването иска много наблюдение и внимателно изучаване на предметите от реалността. Лятото излизах да рисувам навън особено листа, но сякаш моят наивистичен стил не искаше да ме напуска или аз не исках да се разделям с него.

Мисля си дали да пробвам и други практики в рисуването, но наивизма ми е любимия стил. Ще видя как мога да го развивам и да го подобря. Разбирам, че не мога да рисувам реалистично, но не е лошо да опитам. Да се науча да рисувам реалистично, ще ми отнеме много години. Поне ще имам възможността да гледам видео уроци по рисуване на реализъм, който се доближава до реалната фотография.

По принцип харесвам и рисуване на карикатура и фигури за анимация, там анимацията е изчистена и няма реализъм, триизмерната анимация се доближава до реализма.

Покрай уроците по рисуване мисля да подобря и своя процес по рисуване. Най-трудния процес е рисуването на очи, устни, нос, брадичка - като цяло човешкото тяло е трудно за рисуване.

Като цяло рисуването за мен е едно безкрайно пътуване и съм готов да ме отведе към нови светове на графиката, цветните рисунки и живописта. :)